Това, което се случи след миг обаче вече тотално обърка Жоро. Христина, както беше права се обърна с гръб към Жоро, наведе се и целуна страстно с език сина си, а гледката която се разкри пред Жоро просто го разтресе напълно.
И така, лекичко засилихме, но в един момент явно ѝ писна, изплющя нейния кон и се изстреля напред.
Различни ценности, стилове на общуване, езици на любовта и житейски цели могат да допринесат за превръщането на романа в токсичен. Всяка зодия е съвместима с няколко други зодии, но...
Двамата си казаха по едно “наздраве” и продължиха да си пият.
Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е един от най-обичаните български автори.
Вицове
— Ба… Али чауш… Да… Не! От горещината… — измънка замаяният Ковачев.
Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.
Здрависали се, па захванал да го съди каква е тая лудост да пътува с потерята, да се излага на всеки миг на ужасна опасност.
В разказа Чехов показва два типа хора, които са абсолютно притовоположни по природа. Едните са активните, широкоскроени хора, за които е важно да помагат на другите, дори за дребни неща (нещо, в което самият Чехов вярва; като лекар той се грижи за болни селяни безплатно в имението си).
Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, ??????? ?? ???? вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
Робин Шприц ако имате път към Петрич и мерак за ....упадъчни щения с въпросната сирич аз ....навита съм